История на флотацията като терапия

Флотационен танк, изолационен танк, самади танк или кабина за сензорна депривация са все едни и същи термини за терапията, открита от психолога Джон Лили (John Lilly) през 50-те години. Въпросът, който си задават неговите съвременници тогава в света на психологията, неврологията и философията, е “Какво ще се случи с ума и тялото, ако сведем стимулацията на сетивата почти до минимум?”.

Джон Лили – доктор на медицинските науки, практикуващ медик и невро-психиатър, известен още като бащата на флотационните капсули, изобретява първата изолационна кабина през 1954 г. Тя е представлявала куб с височина 2.40 м, пълен с океанска вода . Напълно потопен под водата, използвайки кислородна маска, Джон Лили използвал този прототип, за да направи крачка напред в изследванията си над пределите на човешкото съзнание.

В края на 60-те години, на д-р Лили му хрумва идеята да плава в разтвор с висока концентрация на епсом соли (магнезиев сулфат) . Tози разтвор бил подходящ, защото не дразнел кожата и същевременно бил достатъчно плътен, за да поддържа тялото над повърхността на водата, елиминирайки нуждата от кислородна маска. Поддържайки водата на температура, близка до телесната, Лили успява да създаде уникална среда за медитация и научни изследвания.

 

“Намаляването на зрението, слуха и проприоцептивната сетивност, както и плаването на повърхността, така че влиянието на гравитацията е сведено до минимум, позволяват пълната релаксация на всеки един мускул. Дори мускулите на ушите, врата ви, на ръцете, дланите, гърба и т. н. Средата позволява да усетите кои са областите, в които задържате ненужно напрежение, и да го освободите. След като минете през това преживяване и съумеете да го проследите и осъществите, след като сведете информацията към мозъка ви до минимум, изведнъж осъзнавате, че всичко това значително ви е теглело надолу и тежало в реалността и сега можете да продължите с повече свобода.

 

Първото нещо, което ви се случва е психологическо изпитание. Изведнъж сте свободни от гравитацията няма нужда да правите всичките изчисления свръзани с нея, които текат постоянно. 90% от невралната активност отива в изчисления за това къде е гравитацията, в каква посока действа и как да се движим такаче да не паднем. Щом се освободите от гравитацията, разполагате с една голяма част от собствения си механизъм, който сега можете да използвате изцяло за вашите собствени цели. Например, можете внезапно да почувствате сякаш сте в антигравитационно поле – сякаш сте някъде между луната и земята, носейки се в пространството, и нищо не ви притегля. Веднага щом се размърдате, разбира се, ще знаете къде сте, но ако не мърдате, вашата среда ще изчезне, а понякога дори и самото ви тяло може да изчезне.

(Джон Лили, из “ Тanks for the Memories ” ; “ Floatation Tank Talks” , by Dr. John C. Lilly & E.J. Gold.)

 

ТЕСТВАЛИ ЛИ СА И ДРУГИ УЧЕНИ ТЕРАПЕВТИЧНИТЕ ПРЕДИМСТВА НА ‘ПЛАВАНЕТО’?

Да. В края на 70-те, Питър Сюдфелд и Родерик Боррие правят експеримент и със сензорна депривация. Те наричат своята техника “Restricted Environment Stimulation Therapy” или на кратко – R.E.S.T. През 1982 е сформирано международното общество на REST (International REST Investigators Society (IRIS) ), което дава възможността на научни изследователи да споделят своите открития в тази сфера . От 1950-те години множество учени от цял свят експериментират със сензорната депривация за подпомагане при терапия на двойки, при деца с аутизъм, визуализация с цел подобряване на физическото/ атлетичното ниво, възстановяване след травми и рехабилитация. След 90-те години на 20 век все повече и повече учени продължават изследванията си върху ефектите на сензорната депривация при състояния като тревожност, депресия, прегаряне (бърн аут) и много други.

 

Повече за флотацията и как можете да си резервирате час в metta, можете да откриете тук.

 

flotacia, flotation, sensory deprivation, metta, Sofiaфлотация, сензорна депривация, mettaфлотация, сензорна депривация, metta