Не може да съществува вирус, който да е по-опасен от комбинацията вирус плюс страх

Благодарим на Мадлен Алгафари за възможността да споделим с вас мислите и препоръките ѝ в настоящия момент, който е труден за всички. 

 

Нашето внимание функционира по следния начин: ако сега покрай нас прелети муха, няма и да я забележим вероятно, но ако влезе слон, веднага всички ще насочим вниманието си към него. Инстинктът ни за самосъхранение го изисква. Вниманието ни се привлича от стимули, възприети като застрашаващи ни. Затова негативните новини привличат. Затова има хора, които стоят залепени за телевизорите. Това може да е много интоксикиращо. Казвам го не само като терапевт, а и като човек, който някога е работил в телевизия.

Нека не забравяме, че телевизорът е най-големият шаман днес. Добре е да сме информирани, разбира се, какво се случва и на другия край на света, но да поглъща човек нонстоп негативни новини е вредно за имунитета ни, за тялото и за душата. Уви, всички новини започват с брой на заразени и брой на починали, а не на излекувани. А екраните отвсякъде тръбят: слон, слон, слон. Не казвам, че няма вирус, не казвам, че няма починали. Но ако цялото ни внимание се насочи към заплахата, жертвите ще са още повече!

 

Въпросът е кой е слонът. Дали самият вирус се явява слон, или необходимостта да осигурим възможност на болниците да се справят. Защото сам по себе си вирусът не е толкова смъртоносен, колкото би могло да е смъртоносно претоварването на болниците и невъзможността да се осигури едновременно кислород за всички тежки случаи. Става дума не само за България, а за света.

Или страхът се явява слон. Защото на страха очите са големи. Силният страх кара много хора да виждат под лупа опасностите. Това са хората, които по принцип са по-тревожни и невярващи в себе си. Хората, които не осъзнават каква сила имат. Имаме я всички. Не всички, които са били в контакт със заразен, се разболяват, нали? Разболяват се тези, чиято вътрешна нагласа го позволява.

 

Начинът на мислене, емоционалното състояние, изначалният светоглед и ценности също са в основата на вероятността да се разболее някой. (В „Как да се разболяваме качествено“ писах за видовете предразположеност към различни заболявания). Душата и тялото ни са страни на една и съща монета. Тялото ни е вторично. Ставащото в тялото, във видимото „пониква“ на почвата на „невидимото в нас“, на вътрешното ни състояние. Ако вътрешното ни състояние не е извънредно, то и външното с по-голяма вероятност няма да е извънредно.

 

Страхът снижава имунитета ни. Ето как: страхът вдига нивата на норадреналин. Норадреналинът блокира допамина (действието и мотивацията). Затова не можем да действаме трезво, ако сме изплашени. Следва недостиг на серотонин – хормонът на щастието. От това пък следва срив на имунната система. Вирусът на страха може да разболее някого без „помощта“ на никакъв външен вирус. Над 90% от болестите се дължат на дистреса. Болките в мускулите ви не са непременно от вирус, а се дължат на стягането на мускулите поради страха. Особено мускулите на врата и раменете. Когато се чувстваме застрашени, енергията ни е насочена по периферията на тялото – към мускулите, за да служи за евентуална отбрана. Но по този начин не може да бъде насочена едновременно и навътре – към имунната система, която дори се изключва при силното фрустриране, за да не се хаби енергия вътре. А ако има вирус, той ще е вътре в тялото и колкото по-спокойни сме, толкова по-лесно ще преболедуваме. Важно е как боледуваме.

Още нещо за хормоните при силен страх: високите нива на стресовия хормон кортизол забавя и метаболизма – не бива да горим енергията. Затова може и да се пълнее от стрес. Пък и храната е най-достъпното успокоително, което намалява тревожността, защото като хапнем, се отделят ендорфини. Някои хора ще излязат с наднормено тегло от тази ситуация.

Не се разболяваме, а оздравяваме!

 

И въздухът е по-чист вече. И водата! И мислите ни се избистрят и започват да осъзнават истини. По-състрадателни сме. А за да стане по-състрадателен човек, трябва да е страдал. Болестта винаги е път към здравето, когато отказваме да се поучим доброволно от самите себе си.

Връщам се на личната отговорност и увереност. Имаме стара поговорка, която казва: „Мисли бяло и ще те стига бяло. Мисли черно и ще те стига черно“. Вътрешното спокойствие е изключително важно в момента. Като психотелесен терапевт твърдя и вярвам, защото от много години работя с това: тялото следва душата. Ние сами допринасяме както за разболяването, така и за изцеляването ни. Имаме тази сила! Имайте вяра!

 

За допълнитела информация и техники за справяне с паниката, породена от страха, препоръчваме да гледате онлайн лекцията на Мадлен Алгафари от миналата седмица тук: ВИДЕО