18 апр. Как да говорим с близките си за войната
Какво се случва при порива “block this user” в семейството и как да се справим с нерешимите спорове.
Казвам си, че утрото е по-мъдро от вечерта, но ми е трудно да заспя. Още по-трудно ми е да не изпратя съобщение на близък, за което ще съжалявам: “По-добре не ми говори, докато не си калибрираш гледната точка с ИСТИНАТА.” Усещам се объркана, уплашена, ядосана, безпомощна, със самочувствието на интелектуално надмощие и убедена, че няма да й проговоря скоро – на тази и на никоя друга тема.
В първите дни от войната вкъщи е като пресцентър – чета новини и анализи на четирите езика, които говоря. Всички около мен, разбира се, са в шок от 24ти февруари насам. Започвам да прозвънявам близките си, но майка си набирам последна, защото предусещам, че разговорът няма да е приятен. Не минават и пет минути преди да настръхна, готова за словесна офанзива след една от репликтие й “Путин беше длъжен да се защити, какво прави НАТО на прага на Русия”?
Далеч съм от идеята да превръщам този текст в геополитически анализ – от тях имаме достатъчно. За това как да говорим за войната в случаите, когато имаме диаметрални различия в гледните точки обаче, не споделяме достатъчно. За фейсбук контактите изборът е лесен – “unfollow”. Какво се случва обаче, когато ти идва да натиснеш “block this user” в семейството си и как да се справим с нерешимите спорове.
МЪЛЧАНИЕТО НЕ Е РЕШЕНИЕ
Най-импулсивната и съвсем естествена реакция е да спрем да говорим на тази тема и да решим, че не си струва нервите да се убеждаваме взаимно. Правим го от самозащита, за да не се окажем героите в анекдота, че истината ще ни освободи, след като ни довърши. Истината обаче в много случаи е бинарна, черно/бяла, преминала през мегафона на социалните мрежи, но и през още една цедка – липсата на познания по английски език. Давам си сметка, че извън малкия ми балон от приятели, четенето на чуждестранни медии за голяма част от населението е невъзможно. Затова и избирайки да мълчим и отбягваме темата, демонстрираме безсилието да предадем информация от привилегированата позиция на познанието. Когато говорите по темата, цитирайте източниците си, а най-добре седнете заедно и бъдете преводач на своя близък – помощ, която би могла да посее семката на съмнение и интерес към по-холистичен поглед над ситуацията.
ВДИШАЙ-ИЗДИШАЙ
И така поне пет пъти преди да дисквалифицирате словесния си опонент, заклемявайки го за неспособен да отсее фалшивите новини от истината. Знам, че да спорите с близък относно конспиративни теории е уморителен и изчерпващ процес, след който се чувствате като човек, страдащ от ужасен махмурлук, но без да ви е било забавно предишната вечер. Виждала съм как го прави баща ми с всяка една изсипана насреща му безпочвена теория – поема си въздух, обмисля няколко секунди какво ще каже и започва да говори безпристрастно и с аргументи. Като жена се възхищавам на подхода му и мисля, че мога да постигна такава виртуозност на аргументативното мислене само след двойна сесия флотация и гонг релаксация. Да тренираме адекватна аргументирана реч всъщност е умение, което ще служи отвъд дискусиите за войната, така че приемете го като необходимост и добра възможност за вътрешен растеж.
КОМФОРТНАТА ЗОНА
За да се подготвите ментално и да не се превръща вечерята в драма етюд, може да курирате динамиката на следобеда/вечерта, когато знаете, че човек с полюсни представи за войната (и по принцип) ще ви е на гости. Започвайки с “нека не си говорим за…” ще ви предпази от горчиво преглъщане, а когато сте се насладили на храната, може да поемете темата по-добре с чашка дижестив. Когато е дадено пространството за дискусия, участниците подхождат много по-отговорно и премислят как да изкажат по-балансирано доводите си. Ако не се случи така и все пак се стигне до “напичане” на ситуацията, то поне сте се насладили на вечерята, нали?
ЕКВИЛИБРИУМ
Когато свалим знамето на морално и интелектуално надмощие, се срещаме с важен въпрос: защо всъщност искаме да водим този разговор. Причината може и да очевидна – не желаем да отбягваме “слона в стаята” и най-нормално е с близките си да говорим за събитие, което определя състоянието на цяла Европа. Ако погледнем по-дълбоко обаче, стремежът да постигнем консенсус по определящ въпрос е породен, защото обичаме тези хора и искаме да живеем в хармония с тях. А когато обичаме, приемаме – без условия и да, понякога като при основното правило в йога практиката това означава “усилие без насилие”. Да говорим спокойно и с най-големия си резерв от любов и разбиране е усилието, което сме длъжни да положим, когато обичаме.
ПРЕДАЙ НАТАТЪК
Има нещо изключително увлекателно в интелектуалното надмощие от позицията на знаещ и жител на света, което може да ни подхлъзне да се държим надменно и дискредитиращо към най-обичните ни. Ако се погледнем отстрани обаче, едва ли ще се харесаме, защото в този случай е еднакво важно какво си прочел, но и как ще го предадеш. Това познание ни връща обратно към мита за пещерата и сенките – един просветен видял, че сенките са само отражение на истината и разказал за светлината навън. Отначало било трудно, другите не му вярвали, но малко по малко съвкупното усилие направило така, че всички да преживеят светлината на познанието. Нямаме право да го държим за себе си и още по-малко да го размахваме като значка за гордост. Това, което познанието ни дава е отговорност да го споделим – направете го смело и с топла категоричност.
Елена Сергова е сторителър и житейски експериментатор, готова да превърне всяка ситуация в част от история, стига да е автентична и да носи своето леко „цък“. След пет години в Берлин тя се завръща в България, където живее космополитно в малкия град (Габрово), пише свой блог и работи с брандове, за които вярва, че трябва да съществуват и пребъдват. Ние сме един от тях и сме щастливи да дадем на Елена пространство за експериментиране с думите и изживяванията на metta ниво.
Автор: Елена Сергова