Медитирай това

Медитирай това

 

История за десетдневен експеримент, (не)медитация и животът като афоризъм 

 

Когато в книгите по личностно израстване започна да ме преследва идеята за съществените 20-тина минути медитация дневно, реших, че няма как да продължа да игнорирам посланието – успехът и балансът очевидно се крепят на тези около 1500 секунди тишина в съзнанието, а не на 150-те милилитра вино всяка вечер както винаги съм смятала. 

 

Обстрелвана със стотици комуникационни куршуми дневно от поне 4 канала едновременно, умението ми да се фокусирам напоследък наподобяваше на лабрадор пред няколко локви с вода – скачаше ту в едната, ту в другата и единственото сигурно беше, че няма да излезе нищо чисто от тази работа. С две думи – кауза пердута.

 

Спомних си един огромен надпис в музея Гугенхайм във Венеция – “Nothing changes if nothing changes” (Нищо не се променя, ако нищо не се промени) и реших, че е време да променя нещо. Предизвиках се да опитам да успокоя съзнанието с ежедневна медитация или сетивна депривация в продължение на десет дни – ритуал, с който да тествам дали е възможно да не мисля за нищо повече от 10 минути и да наблюдавам евентуалните промени в себе си. Споделям с вас своя дневник от преживяното.

 

Ден 1

Прибирам се с главоболие и първият ден на тъмно и тихо за 30 минути ми се струва като полезен акт на грижа към себе си – вместо Беналгин, който така или иначе взимам рядко и винаги придружено с лъжичка вина. 

Когато рязко изчезвам от хола за повече от четвърт час, приятелят ми идва до спалнята и плахо чука на вратата. “Добре ли си, бейби” чувам, притеснил се е явно. “Медитирам” – отговарям му и се чудя дали пък не казах лъжа. Не медитирах – истината е, че в тъмното умът ми започна да куфее и да скача от мисъл на мисъл. “Ще има ли време да досготвя супата, трябва да отида за яйце, а дали да не седна веднага след сесията да опиша преживяното… Майка ми не ми вдигна днес, дано е добре. Май започва да мирише на пролет”.

Неуморно се връщам към дъха и на всеки няколко пъти си напомням, че дишам. Това сякаш е достатъчно, защото какафонията започва да утихва и почти не усещам как 30-те минути са отлетели. 

 

 

Ден 2 

Може би идеята да медитирам вечер не е най-доброто решение. Този път реших да остана на тъмно в 21:30, малко след вечеря. Загасих лампата в спалнята, облегнах се на таблата на леглото и затворих очи.

Събудих се в 7 сутринта бодра като февруарско кокиче. 



Ден 3 

Научих си урока – опит с медитацията не се трупа веднага преди лягане. Когато решавам да затворя очите и да се съсредоточа върху дъха усещам, че наблюдателят в мен сякаш става по-мирен и не се бърка навсякъде. Успявам да се съсредоточа, но проблемът идва когато ми се доспива. Поглеждам към таймера – остават още 12 минути, което си е по-малко от половината. Добре де, и това е нещо, “18 минути спокойно съзнание”, казвам си аз, докато проверявам имейла си. После се сещам, че няма никаква нужда да го правя сега на телефона, след като само след 40 минути ще отворя компютъра. “Закачам” си ментална бележка да не го правя – имейлът е на работа, а вкъщи е време за регенериране и почивка.

 

 

Ден 4

Решавам да се събудя малко по-рано, за да имам време за всичко. Оставям телефона настрана и парелно с решението за 30-те минути фокус над дъха (дори не смея да го нарека медитация на този етап), си обещавам да не проверявам имейла до момента, в който стъпя в офиса. Времето сякаш тече различно и след един контрастен душ (финиш със студена вода, след който ми е будно и леко настръхнало) решавам да заменя седящата стойка на земята с удобството на дивана. Внимавам да не се “размазвам” и заставам така, че колената ми да образуват прав ъгъл, а прешлените да са максимално добре подредени един върху друг. По-добре да ми е удобно, но да успея да постигна 30-те минути спокоен ум, отколкото да броя секундите. Получава се и таймерът звънва, а съм погледнала към него само 3 пъти. Чувствам се като нобелов лауреат след откритие – съзнанието ми е бистро и усещам ума готов да разсече думите. 

 

 

Ден 5-7

Повтарям ритуала от предния ден и решавам да включа превръзка за очите, за да не се изкушавам да поглеждам към таймера. Вече имам теория на относителността – времето тече изключително бавно, когато тичам, медитирам и слушам критика спрямо работата ми. Факт обаче е, че и трите ме правя по-добра личност – стискам зъби и продължавам. 

 

 

Ден 8

Бърборенето на ума така или иначе е утихнало рано сутринта и само след няколко фокусирани дихания усещам как се адаптирам към следващото ниво. Решавам да го повторя вечерта – след седмица вече съм по-продуктивна и присвоила добрия навик да не поглеждам към телефона до обяд. Успявайки да си свърша работата, съм по-отпусната обратно вкъщи – лягам на леглото преди вечеря, пускам таймера и полагам лавандуловата възглавничка на очите. Не заспивам и в мен сякаш се вселява някое много добро и благо същество, а от харпиите, родени от ПМС-а ми няма и следа. Гаджето ми е учудено и ми дава прякора “Блага Димитрова-Сергова” за вечерта. Подозирам, че си е отдъхнал, защото първия ден от цикъла ми знае добре, че е най-критичен. 

 

 

Ден 9 и 10

Нали знаете афоризма за успешната връзка – жената трябва да е ведра и усмихната, да е сготвила и да й се прави секс. По принцип обичам да се вихря в кухнята, зодия скорпион съм, но това с ведрината в някои особени дни просто не ми се получава. Казват му rbf (resting bitch face) и ми се случва достатъчно често, за да не вляза в горепосочения афоризъм и достатъчно рядко, за да не стана издател или главен редактор. Промяната в мен след десет дни насочени усилия в практиката на медитацията се отразяват и на личните ми отношения – приятелят ми омекна (или може би е бил такъв винаги), комуникацията е по-изгладена и сме обратно в “honeymoon” фазата. 

 

Въпреки че се смятам за умерен човек, работата с хора, социалните мрежи и ангажиментите към клиенти изпиват част от умението ми да се отпускам и да изчиствам ума си. Като човек на думите блуждаенето през прозореца е част от креативния процес, но насочената медитация е причината проектите да финишират преди крайния срок да е опрял дулото в графика ми. Когато работиш креативна професия е изключено да разчиташ на вдъхновението, така че една подобна практика, каквато и флотацията наподобява, би могла да изпълни ума с идеи и решения, за които да си благодарим на чаша вино накрая.

Не мислихте, че ще мина без “чин-чин”, нали?

 

 

 

Автор: Елена Сергова