Ориентир за време // 2030

Ориентир за време // 2030

Поканихме талантливи приятели да ни разкажат какво виждат през 2030 година.

Адриана Андреева е журналист по образование, с профил творческо писане. Дълги години е съществена част от списание Едно и култовите One Design Week и One Architecture Week. Косъздател на студио Комплект, където в тандем с Бояна Гяурова вече 5 години продуцира безкомпромисно качествено съдържание по темите дизайн, архитектура и съвременно изкуство. Адриана е едновременно отличителният аромат на силно сутрешно еспресо и свежо ухание на следобеден чай от билки – винаги с множество проекти под високо налягане, но с присъствието и отношението на човек, който умее да се наслаждава на живота и неговите красиви моменти. Наскоро обживи личния си профил в инстаграм – veziraputuva, място за визуално и поетично вдъхновение от личния й живот.

Представяме нейната абстрактна медитация върху усещанията ни през 2030 година, в думи и рисунки.

Ориентир за време. Без нарочен ред.

Потапянето на суха бисквита в чаша с чисто черно кафе. Как се напоява и променя цвета си.

Монотонността на тежък дъжд, който се изсипва върху настръхналите от прегряване улици и постройки в средата на лятото.

Върхът на планината с бели тигели сняг. Учтиво притихнала над хората. В сиво-синият въздух и обемното тъмно зелено. Границата природа – град. Раздалечаването и приближаването помежду им.

Шамарите на студа. На излизане от входната врата. Като всемогъщ будител, който помага срещу летаргия. Отрезвява и стяга мислите.

Животът без календар и дни. Понеделникът е събота. Срядата – четвъртък.

Усещането за тяло преди ставане. Със забавено дишане, затворени очи и няколко отломки сънища под клепачите. Спокойствието на минутите в тишина преди отмятането на одеялото и надигането.

Тишината в асансьор между двама влюбени, които преглъщат буци чувства. Без да се поглеждат. Дишат внимателно и навътре, за да усмирят сърца и тела. Кратката среща на очите им при излизане.

Буркан сладко от диви ягоди, приготвен от приятели в тяхната къща в планината. Етикет с ръчен почерк. За закуска с палачинки в неделя сутрин-по-обед.

Гласът на малко дете в парка, което имитира птица, скрита някъде по върховете на дърво. Как отскача ехото и се заиграва в пространството между поляна, храсти и височини.

Шумът от вълните ежедневие по гънките на града в делник. Тихите джобове уют във вътрешен двор с лехи цветя и възрастни съседи.

Дремещи, разтегнати омиротворено кучета без стопани. Тук-там по улиците и прахта под и по тях. С непреднамерено преместване и шумно тежко издишане.

Усещането на боси крака по студени плочки мрамор в стара италианска вила с щедри прозорци и гледка към езеро, обрамчено от планини.

Люлеенето на люлка с високо вдигнати крака. Скачането на батут. Кълбо напред. Кълбо назад.

Шумът от собственото отчетливо дишане при разходка нависоко в планината при спокоен ярък ден с непокътнат дебел пласт сняг. Първите стъпки в плътта му.

Божур. Божура.

Внезапният удар на кълвач по кората на дърво в градска градинка сутрин, пеша, на път за работа. Врязващият се в дребнавия бит и сумрачен бетон звук на непобедима природа.

Ръцете на малко дете, увити около врата. Косата му в лицето. Кожата му мека и сладка, преливаща от безкрайно доверие, обич и искреност. Тази любов, незацапана от мнителност заради трупането на страхове, съмнения и разочарования. Завинаги.

Домът с дървен паркет, излъскан от стъпки. Прорези, цепнатини и белези в омекнало от спомени бледокафяво.

Пресичането на обширни терени земя с влак. Бърз, електрически, свистящ шум. С безкрайни прозорци и чист достъп до гледки природа и красота. Като шаблони за пазене, наслагване и пренареждане у дома.

Ятото прашинки при внимателно вглеждане във въздуха на стаята, там където слънчевите лъчи пробиват крехките пердета. Сипят се в безкрайно бавно равномерно постоянно движение. Сами за себе си.

Желанието за отваряне на голямата картонена кутия, прашасала под леглото. Прибрала рисунки, картички, тефтери, касетки, снимки и послания от мимоходом срещнати и незастояли се за дълго вълнуващи хора, близки любими души и малки свидетелства за съществуване на близост и любов.

Първият поглед към морето от най-високата точка на пътя. В летен ден. Заслепителното великолепие на милиони отблясъци слънце от повърхността.

Световъртеж. В купчина сено и ухание на тор.

Лицето от снимката като дете на 2, 10, 25, 38, 50, 74… Разпознаването на лицето. Ровичкането в емоциите и мислите. Хаосът и възмездието от това упражнение. Бъдещето пред лицето.

Потъркването на току-що обелен от зелената си обвивка кестен.

Смирението остава смирено и безмълвно. Значението на смирението. Що е то.

След нашата планета. От мястото на друга земя. Втъкната навътре в душата. Е винаги тази година, момент и реалност.