17 юни ТихоТворения
Да твориш,
да помълчиш,
във себе си да постоиш.
Да рисуваш,
да се смееш,
нещо в миг да преживееш.
След минутите прекарани в яйцето
във покой застинал или парад безкраен пъстър,
посреща ги зеленият ни стол уютен,
прегръща ги в извивки меки,
и мислите чертае във пътеки.
Там всеки нещичко от себе си,
или през себе си ни завещава,
било то песен, стих,
или история, излязла от забрава;
а във страницата празна, бяла,
тишината тъй магично се е разпиляла.
