12 юли Тишината ни е изключително нужна и то всеки ден
На всички ни се е случвало да се чувстваме прекалено заети да обърнем внимание на тези около нас, на които държим най-много – да не смогваме да отделим време за разговори и радост, било то защото фокусът ни се е изместил другаде или просто защото понякога 24 часа на ден не стигат за всичко. Или поне така ни се струва.
Колкото и да слагаме вината върху причини „извън“ нас като стреса и технологиите, истината е, че изборът, с какво правим компромис всеки ден, е наш. А за да стигнем до мястото, откъдето можем да взимаме по-автентични решения, водени от истинските си нужди и желания, е хубаво да прекарваме време в тишина. Според редица научни изследвания от физиологична гледна точка тишината:
- сваля кръвното налягане и подсилва имунната система;
- помага на мозъка да създаде нови клетки – проучване от 2013 г. показва, че два часа тишина дават възможност на мозъка да регенерира клетки в областта на хипокампуса, който отговаря за научаването, паметта и емоциите;
- намалява нивата на кортизол (хормона на стреса) и адреналин (вкл. регулира работата на жлезите с вътрешна секреция и нивата на много от останалите хормони);
- предотвратява натрупването на шлака по стените на артериите.
Затова благодарете си за всичко, с което се справяте всеки ден, и се погрижете за вътрешната си тишина – отново всеки ден.
Медитирайте, усамотявайте се, оставяйте си поне по 15 минути на ден в тишина и правене на НИЩО! Това време не е празно и загубено, а напротив. Оказва се, че то ни изпълва отвътре – с повече енергия, фокус, усещане за това какво наистина искаме, от кое има нужда и кое сме готови да пуснем. От това състояние на съзнанието можем да взимаме по-автентична, искрена и спокойна позиция по отношение на предизвикателствата на пътя си.
Спомнете си усещането след последната си флотация: светът навън като че ли не беше толкова забързан или по-точно вътрешният ви часовник тиктакаше с различна скорост? Нищо чудно. Усещането ни за време е субективно и зависи до голяма степен от нивата на различни хормони в телата ни като допамин и адреналин, които пък се регулират, когато сме заобиколени от тишина.
Според учени тишината е по-релаксираща за мозъка и от слушането на музика. Така че дори и да нямате редовна медитативна практика, оставането в тишина за известно време с цел саморефлексия, наблюдение на мислите и емоциите, които протичат в нас без да се фокусираме върху тях също би могло да ни помогне да „смелим“ преживяванията си и да намалим нивото на стреса (според изследвания на учени от Харвард и университета в Северна Каролина).
Това от своя страна ни прави по- свързани със себе си и по-емпатични към другите. Звучи като добра основа за здравословни връзки от всякакъв тип. 🙂