09 юни Защо спим – теории за съня
Въпросът „Защо всъщност спим?“ е бил обект на спекулации още по времето на древните гръцки философи, но едва през последните десетилетия учените имат реалната възможност да изучават съня по систематичен и обективен начин. Въвеждането на технологии като електроенцефалографа (ЕЕГ) ни позволява да наблюдаваме и измерваме електрическите импулси и активност, произведени от спящия мозък.
Какво е сънят?
Сънят е състояние на безсъзнание, което нашите тела доброволно предизвикват. Когато това се случи, мозъкът и тялото намаляват реактивността си към външни стимули. По време на сън забележимите промени в мозъчната електрическа активност се дължат на милиарди мозъчни нервни клетки, които физически се възстановяват. Двете форми на сън са:
- сън с бавни вълни (NREM), известен също като дълбок сън,
- и такъв с бързо движение на очите (REM), когато имаме висока мозъчна активност и отпуснато тяло.
Етапи на съня
Мозъкът не просто се изключва, а поредица от фино координирани действия го приспиват на фази. Преминаваме през четири етапа на съня:
Етап 1: Лек сън, бавно движение на очите, внезапни мускулни контракции и лесно събуждане.
Етап 2: Движението на очите спира и тялото ви се подготвя да потъне в дълбок сън.
Етап 3: Няма движение на очите, дълбок сън, събуждането е трудно. Понякога тук се появяват нощното напикаване, кошмарите или ходенето насън.
Етап 4: REM (сън с бързо движение на очите). Тук има висока мозъчна активност и отпуснато тяло. Характеризира се с интензивни сънища.
Тези фази се повтарят непрекъснато, от етап 1 до 4 и след това обратно до етап 1. Фази от 1 до 3 се класифицират като NREM или SWS (сън с бавни мозъчни вълни).
Какви са съществуващите теории за съня?
Учените са разгледали защо спим от няколко гледни точки. Например някои проучват какво се случва, когато хората или някои животни са лишени от сън. Други изследват навиците за сън на различни организми, за да видят дали има паралели между видовете, които биха могли да ни насочат към смисъла на съня.
Някои от най-разпространените теории за биологичната роля на съня са адаптивната теория, теорията за възстановяването и теорията за пластичността на мозъка.
Адаптивна теория
Адаптивната теория, известна още като еволюционна теория на съня, предполага, че периодите на активност и бездействие са се развили като средство за оцеляване. Според тази теория всички видове са се адаптирали да спят през периоди от време, когато будността би била най-опасна.
Подкрепата за тази теория идва от сравнителните изследвания на различни животински видове. Животни, които имат малко естествени хищници, като мечки и лъвове, често спят между 12 и 15 часа всеки ден. От друга страна, животните, които имат много естествени хищници, имат много кратки периоди на сън, обикновено не повече от 4 или 5 часа сън всеки ден, разделени на кратки отрязъци. Хората в модерното технологично време в коя от тези категории попадат според вас? Дали нервните ни системи са прекалено стресирани от външните „хищници“ и затова успяват да се справят с по-малко сън понякога?
Теория за възстановяването
По време на бодърстване протичат много биологични процеси и тялото изчерпва запасите си. По време на сън то се опитва да възстанови мускулите и тъканите, да синтезира протеини и хормони, необходими за растежа. Също така си струва да се отбележи, че по време на NREM сън се регенерират телесните тъкани, докато по време на REM сън се възстановява мозъчната тъкан.
Подкрепена е от изследване, направено през 2011 г., което показва, че периодите на REM сън се увеличават след периоди на инсомния и усилена физическа активност. По време на сън тялото също така увеличава скоростта на делене на клетките и синтеза на протеини, което допълнително предполага, че организимите ни се възстановявават именно тогава.
В броя на списание „Science“ от октомври 2013 г. учени публикуват резултатите от проучване, което показва, че мозъкът използва съня, за да изхвърли отпадъчни токсини. Според тях тази система за отстраняване на ненужни вещества е една от основните причини, поради които спим.
„Възстановителната функция на съня може да е следствие от засиленото отстраняване на потенциално невротоксични отпадъчни продукти, които се натрупват в будната централна нервна система“, обясняват авторите на изследването.
По-ранни изследвания откриват система, която пренася отпадъчните материали от мозъка. Според един от авторите на изследването – д-р Майкен Недергаард – ограничените ресурси на мозъка го принуждават да избира между две различни функционални състояния: буден и нащрек или заспал и почистващ. Те също предполагат, че проблемите с изчистването на тези мозъчни отпадъци могат да играят роля в редица мозъчни разстройства като болестта на Алцхаймер.
Теория за консолидиране на информация (или мозъчна пластичност)
Теорията за консолидиране на информацията се основава на редица когнитивни изследвания и предполага, че хората спят, за да обработят информацията, която е била придобита през деня. В допълнение към обработката на информация от предишния ден, тази теория също твърди, че сънят позволява на мозъка да се подготви за предстоящия ден.
Някои изследвания показват, че сънят спомага за складирането на всичко, което сме научили през деня, в дългосрочната памет. Подкрепата за тази идея произтича от редица проучвания за лишаване от сън, които показват, че липсата на спане има сериозно въздействие върху способността ни да запомняме информация (или да си я припомняме след това). От друга страна, консолидирането на информацията, която мозъкът прави, докато спим, подпомага процеса на учене и цялостната памет.
Добре е известно, че сънят влияе развитието на мозъка на новородени и малки деца. Бебетата спят приблизително 13 до 14 часа всеки ден, като около половината от това време прекарват в REM сън. Това е част от здравословното развитие на техните мозъци, които възприемат огромни количества информация всеки ден, която е нова за тях.
Колко часа в денонощието спите и това достатъчно ли е за възстановяване на телесните и когнитивните ви функции според вас? Има ли адаптивен механизъм, в който тялото ви несъзнателно е влязло, провокирайки инсомния или пък обратното – прекалено дълъг, но неободряващ сън?
Регулирането на нервната система може да има положителен ефект върху качеството на съня, както и обратното – по-добрият сън да спомогне за по-бърза и ефективна регулация. Кое да се случи първо зависи от вашето индивидуално състояние. Ако имате нужда от помощ за по-добър сън, можем да ви препоръчаме CBD, флотация, иглотерапия или боуен. А защо не и комбинация от тях?
Източници:
https://www.verywellmind.com/theories-of-sleep-2795929