28 юли Защо е важно усамотението?
От едната страна стои самотата – усещането за болезнена празнота вътре в нас, от което всячески се опитваме да избягаме. Понякога с работа, понякога с безкрайно скролване в социалните мрежи, няколко чаши вино, повърхностни срещи и разговори, уикенд с последния сезон от еди кой си Нетфликс сериал. Самотата е бездна, в която не искаме да паднем, а ако случайно се подхлъзнем – мобилизираме много енергия, за да борим, отхвърлим, заглушим и замъглим.
От другата страна на това болезнено състояние е реалната ни, физическа, емоционална и психическа нужда от усамотение. Асоциациите, които мозъкът ни директно прави с болката от самотата, понякога не ни позволяват да се отпуснем в прегръдката на усамотението напълно и да му се доверим. Има и еволюционно, както и социалн0 обуславяне, което ни кара да се страхуваме от това да останем сами. В гените ни все още съществува историята, че светът е враждебен и някое животно може да ни убие, ако сме извън групата. Вътрешното ни дете продължава да търси одобрение и валидация за стойността си отвън, заради което чувстваме нужда да сме заобиколени от хора – физически или виртуално (на тази основа са изградени социалните мрежи).
Ако сме успели да преодолеем тези страхове, остава срещата с всички неизживени емоции, мисли и спомени, които се крият в нас и само чакат да останем насаме със себе си. В какви моменти се чувствате готови да се срещнете с тях?
За да усетим по-пълно ползите от усамотението, понякога имаме нужда да настроим нервната си система – да дадем сигнал на цялото си същество, че това, което следва, е полезно за нас и сме в пълна безопасност да му се доверим. Ето няколко съвета как да комуникираме тази информация до всичките си части:
- Свързване обратно с тялото. Първата ни стъпка, когато оставаме сами, може да бъде съзнателно заземяване отново в настоящия момент. Как се чувсва тялото ми тук и сега? Къде има болка, стягане, отпускане? Имам ли нужда да раздвижа, да променя стойката или да задълбоча дишането, за да се почувствам в тялото си? Самомасаж, потупване или няколко познати разтягания могат да помогнат.
- Безопасна среща с емоции и съпротиви. Когато сме се заземили, можем да усетим емоционалното си състояние и нагласата ни към него. В зависимост от мястото, състоянието и интензитета на усамотението, на повърхността може да се появят първо тревожност, нетърпение, усещане за губене на време или скука. Под тях сигурно се спотайват някои страхове, тъга, чувство за безпомощност, депресия или цялостно неудовлетворение. Каквото и да е, опитваме се да наблюдаваме и признаваме съществуването на тези емоции без да ги съдим. Ако се появи нещо, което е прекалено силно, можем да си изберем част от тялото, която се усеща неутрално (например, пръстите на краката или ръцете) и да редуваме фокуса на внимание – от силната емоция към тази част на тялото и обратно към емоцията. По този начин олекотяваме интензитета й и си даваме точка на сигурност, от която да можем да се срещаме с нея малко по малко, докато не отмине.
Не е задължително да минаваме през тези стъпки преди всяко усамотяване, но по-честата комуникация между съзнанието и тялото (подсъзнаниет0) могат да направят срещите с по-дълги периоди на усамотение по-леки и в крайна сметка полезни и приятни.
Някои от ползите да се усамотяваме са:
- Слагане на ред в мислите. Когато не се разсейваме от безкрайния списък със задачи и останем насаме със себе си, имаме възможност да подредим приоритетите си и да направим чистка в съзнанието си. Кои мисли са породени от реални обстоятелства в живота ни и кои са плод на измислени или преувеличени от нас истории?
- Свързване с вътрешния глас. Интуицията е вътрешната ни навигационна система. Тя работи ефективно, когато имаме време и достатъчно ресурс да останем свързани със сигналите й. Можем да я наричаме вътрешен глас, прозрение, шесто чувство. Идеята е, че когато се усещаме по-свързани със себе си, тогава всичко е по-лесно.
- Повече релаксация, по-малко стрес. Усамотението и усилената връзка с тялото и същността ни ни дават по-голямо чувство на сигурност. Това от своя страна успокоява режима „бий се или бягай“ и започва да тече кохерентен сигнал между тялото и мозъка: безопасно е да се отпусна.
- По-добро настроение, по-добри взаимоотношения. Периодите на усамотение увеличават устойчивостта ни на стрес. Когато я комбинираме с поизчистените си мисли, модели и приоритети, отваряме вратата за повече радост, спокойствие и добро настроение, а те неизбежно се отразяват във връзките ни с околните. Цитирайки рекламата „не си ти, когато си гладен“ – не си ти и когато си постоянно заобиколен от хора, мисли, задачи и преливащи извън граници блокирани емоции.
- Самостоятелност. Преодолявайки страховете си от самотата (и усамотението), расте увереността ни и започваме да се наслаждаваме на собствената си компания. Вътрешното ни дете вече не е толкова жадно за одобрение и валидация отвън. Вътрешният ни възрастен разбира, че няма нужда от това, защото е самостоятелен и цялостен такъв, какъвто е. Усамотението понякога може да добие вид на соло вечеря в хубав ресторант или соло пътуване за уикенда.
Няколко лесни начини да се усамотяваме в града са:
- 5 съзнателни и заземени вдишвания и издишвания под душа
- 10 минути водена медитация със слушалки в отделна стая или преди сън
- 10 минути свързване с тялото след като паркираме колата
- разходка в парка рано сутрин
- самостоятелна солна стая
- флотация
Статията е вдъхновена от:
https://www.i-sopod.com/blog/benefits-of-being-alone-why-solitude-is-good-for-you-2021-11-30