Култивиране на осъзнатост (какво мога да правя вместо медитация)

Култивиране на осъзнатост (какво мога да правя вместо медитация)

Много от нас си мислят, че не могат да медитират, защото свързват медитацията с дълги минути в неудобен седеж и напълно изпразнена от мисли глава. Представете си, че състоянието на пълен вътрешен покой без нито една мисъл или емоция във фона е било доста трудно дори за опитни отшелници преди стотици години (освен ако не са се посветили на сериозна практика за дълго време). Затова в съвремието ни е нужно да спуснем летвата няколко нива по-ниско – все пак начинът и средата, в която живеем, са абсолютно различни.

Медитация в днешно време наричаме по-скоро състоянието на осъзнатост и присъствие в настоящия момент. Не това мозъкът ни да е в абсолютна тишина, а способността ни да наблюдаваме факта, че имаме мисли, чувства и усещания, но без да се закачаме за тях. Можем да използваме вниманието си, за да разпознаем, че вътре в нас има част, която „гледа филма“ навън и такава, която „участва“ в него. В момента, в който стъпим в позицията на наблюдатели, ще започне да ни става по-лесно да не се идентифицираме изцяло с този, който непрекъснато действа, мисли и приема всичко насериозно – от това място (на което избираме да стъпим съзнателно в даден момент), медитирането се получава по-леко.

 

Ето няколко лесни начина да въведем повече осъзнатост в ежедневието си, които не е нужно да наричаме медитация, но ползата им за освобождаване от стреса и влизане в режим на релаксация и възстановяване е също толкова голяма:

 

Разходка с благодарност

За целта можем да използваме всяко пешеходно разстояние, което ни се налага да изминем през деня, независимо колко е дълго. Идеята е да го направим съзнателно. Преди да направим първата крачка можем да си зададем следното намерение: „По време на разходката (или докато стигна до еди коя си крайна точка) аз избирам да виждам неща около себе си, за които съм благодарен/а и които повишават усещането ми за удовлетворение от живота.“ Първо можем да благодарим за това, че краката ни са способни да носят теглото ни и да ни придвижват в пространството. След това около нас могат да се разкрият толкова много неща, които всъщност носят радост за окото, ухото и душата, и никога не бихме забелязали, ако сме разсеяни с мисли за това какво предстои или какво се е случило преди малко. Колкото по-заземени сме в настоящия момент, толкова по-лесно става – единствената ни задача е да внимаваме за нещата, които са реално достъпни за сетивата ни тук и сега.

 

 

Натиснете „Пауза“

Самонаблюдението през деня може да предотврати пропадането ни в бездната на прегарянето. Всички знаем, че там бързо се влиза, но доста по-бавно се излиза. Ако се научим да обръщаме внимание на нивата на вътрешно напрежение в тялото, ще можем да реагираме по-адекватно на въшните провокации. Пробвайте да спрете за 30 секунди в момента, в който се усетите неестествено забързани. Все едно натискаме бутон „Пауза“. Спираме абсолютно всичко, което правим и мислим, за да поемем дълбок дъх, да се огледаме и да си зададем въпроса: какво точно се случва около мен и вътре в мен в този момент? Светът няма да свърши за 30 секунди, но нашето тяло и психика ще ни благодарят.

 

Малко по-здравословен вътрешен диалог

Заедно с това да усещаме тялото си в пространството тук и сега, можем да започнем и по-постоянно наблюдение на мислите, които се стрелкат наляво-надясно. Това включва непрестанния вътрешен диалог и по-специално думите, които използваме. Често това са думите, които изричаме и на глас, макар че в главата ни те могат да звучат малко по-драматично. Например, в един от любимите ни бюлетини попаднахме на много интересен откъс, който се отнасяше за думата „трябва“ и усещането за жертва, което тя носи. Забелязали ли сте колко пъти на ден си казвате на ум или на глас „трябва да направя това“, „трябва да отида еди къде си, да се обадя на еди кого си“? Опитайте се да заменяте „трябва“ с „избирам“ и наблюдавайте как това променя усещането в тялото и цялостното ви отношение към нещата, към които преди това са вървели прикачени към онова „трябва“. „Днес избирам да отида до … и да направя … “ Не е нужно да давате някакво допълнително обяснение защо избирате това или другото. Идеята е в съзнателното използване на думите, защото всяка от тях носи свое послание, за което понякога не си даваме сметка.

 

Приятно осъзнаване!

 

Още информация и практики на тази тема можете да разгледате в богатия архив от бюлетина ни.