Съзнанието като синхрон от вибрации

07 апр. Съзнанието като синхрон от вибрации

Публикувано на 14:11h в медитация, нервна система by inatsankova

0 Likes

През 50те години на 20ти век американският лекар и изследовател Джон Лили сглобява първата флотационна капсула. Целта му е била да изследва мозъчните вълни в състояние на абсолютна изолация от стимулите на околната среда. Това е първоначалната фаза на експерименти в търсене на обяснение за човешкото съзнание.

През 90те години философът Дейвид Чалмърс нарича темата за съзнанието “трудният проблем” в науката (the “hard problem” of consciousness) в книгата си The Conscious Mind: In Search of a Fundamental Theory . Тъй като съзнателното възприятие е изцяло субективно, а науката – по презумпция обективна, не може да съществува наука за съзнанието (поне не на този етап от човешкото развитие). Повече за разсъжденията на Дейвид Чалмърс относно съзнанието и стъпките, които предстои да предприемем, за да можем да говорим научно за него, можете да чуете в това видео от TED:

Последните 10 години в научните среди се раждат все повече теории, които търсят обяснение на съзнанието: какво представлява, как работи, само хората ли са съзнателни? Една от тях е на американския психолог от Калифорнийския университет в Санта Барбара Джонатан Скулър и колегата му Там Хънт. Те говорят за “резонансна теория на съзнанието”, която се базира на факта, че всичко във вселената вибрира на определена честота. Учените вече са наблюдавали феномена на спонтанната самоорганизация, който се случва, когато група обекти с различни честоти на вибрация се приближат и след известно време вибрацията им се синхронизира – между тях се получава резонанс.

Скулър и Хънт стъпват на тези открития и ги използват, за да обяснят съзнанието като способността за обработване на информация, която се предава под формата на резонансна честота. Колкото е по-сложна формата на живот, толкова по-развито е съзнанието и съответно информацията, която то може да възприеме, обработи и комуникира. Според тях всеки атом във вселената има частица съзнание. Когато два едноклетъчни организъма се срещнат, те започват да обменят биохимични сигнали и в крайна сметка да синхронизират честотите на вибрациите си. Сега си представете човешкия мозък – това, което се случва там, за да можем да възприемем външния свят и да комуникираме с него, са хиляди неврони и групи от неврони, които започват да вибрират синхронно в една много по-сложна схема. В още по-голям мащаб – групи хора заедно, които медитират с общ звук или мантра – между тях също се получава резонанс и може би едно поле на по-голямо групово съзнание.

С тази теория можем да си обясним лечебното въздействие на различни звуци върху ума и тялото ни – след известно време в звуковата среда на тибетски купи, гонг или друг подобен инструмент, нашите клетки създават резонанс с вибрацията на звука. Така сама по себе си мелодия може да помага (или съответно вреди) на здравето ни в зависимост от вибрационната честота, към която клетките ни се настройват. Има много изследвания за влиянието на различни видове шум или музика върху способността ни да се отпускаме или концентрираме. Това е най-лесният пример, защото тези звукови честоти могат да бъдат чути. Помислете за тези, които не могат да бъдат така лесно възприети – като вибрациите, изпращани в околното поле от мислите или емоциите ни и от всички останали шумове, които клетките ни възприемат като заплаха или благоприятна среда за развитие и растеж.

Ако всичко около нас вибрира и ние постоянно влизаме в синхрон със света около себе си, за да го разберем и да общуваме с него, какви са сигналите, които клетките ни получават ежедневно? С каква обща честота сме избрали да резонираме всеки ден?